Наличните терапевтични възможности за лечение на себореен дерматит са изключително широки поради факта, че произходът на заболяването е многофакторен. Независимо от предприетото лечение, то за съжаление никога няма да бъде окончателно, като рецидиви се появяват на различни интервали, в зависимост от терапията.
Съдържание
Сред лекарствата, показани за себореен дерматит, локалните противогъбични средства са най-широко използвани и предписвани. Няколко молекули доказаха своята ефикасност, така че нека да разгледаме някои от тях заедно:
Това е едно от най-старите средства за лечение на себореен дерматит. Той действа чрез модифициране на стената на дрождите (включително тези от рода Malassezia, в основата на себорейния дерматит) и осигурява противовъзпалително действие. Предлага се под формата на шампоан или крем.
Циклопироксоламинът има противогъбично действие, т.е с действие срещу дрождите от рода Malassezia, както и че има противовъзпалително действие. Шампоанът се прилага два или три пъти седмично, в продължение на четири седмици. Понякога контактна екзема се наблюдава като страничен ефект.
Шампоанът на основата на селенов дисулфид действа чрез намаляване прекомерното образуване на сквами, и действа срещу разпространението на дрожди от рода Malassezia.
В сравнение с кетоконазол, селеновият дисулфид изглежда по-малко ефикасен и по-ниско поносим, а основните му странични ефекти са раздразнение и сухота. Прилага се два пъти седмично, в продължение на две седмици, и след това веднъж седмично.
Литиевата сол е показана при себореен дерматит по лицето. Прилага се локално два пъти дневно, докато симптомите изчезнат. Известна е със своето противовъзпалително, противосърбежно и противогъбично действие. Доказано е, че е ефикасна колкото кетоконазола.
Локални кортикостероиди могат да се предписват в случаи на себореен дерматит по лицето. Те главно позволяват намаляване интензивността на симптомите и се използват за кратки периоди от време, в комбинация с противогъбично средство. Препоръчително е да ги прилагате върху лезиите веднъж дневно. При най-тежките форми на състоянието и в случай на неуспех на локално лечение, вашият лекар може да използва перорални лекарства (перорални противогъбични средства и др.) или фототерапия.
(1) Faergemann J, Borgers M, et al. A new ketocona- zole topical gel formulation in seborrhoeic dermatitis: An updated review of the mechanism. Expert Opin Pharmacother 2007;8:1365-71.
(2) Elewski BE, Abramovits W, et al. A novel foam for- mulation of ketoconazole 2% for the treatment of se- borrheic dermatitis on multiple body regions. J Drugs Dermatol 2007;6:1001-8.
(3) Elewski B, Ling MR, et al. Efficacy and safety of a new once-daily topical ketoconazole 2% gel in the treatment of seborrheic dermatitis: A phase III trial. J Drugs Dermatol 2006;5:646-50.
(4) Subissi A, Monti D, et al. Ciclopirox: Recent non- clinical and clinical data relevant to its use as a topical antimycotic agent. Drugs 2010;70:2133-52.
(5) Ratnavel RC, Squire RA, et al. Clinical efficacies of shampoos containing ciclopirox olamine (1.5%) and ketoconazole (2%) in the treatment of seborrhoeic dermatitis. J Dermatolog Treat 2007;18:88-96.
(6) Danby FW, Maddin WS, et al. A randomized, double-blind, placebo-controlled trial of ketoconazole 2% shampoo versus selenium sulfide 2.5% shampoo in the treatment of moderate to severe dandruff. J Am Acad Dermatol 1993;29:1008-12.
(7) Dreno B, Chosidow O, et al. Lithium gluconate 8% vs ketoconazole 2% in the treatment of seborrhoeic dermatitis: A multicentre, randomized study. Br J Dermatol 2003;148:1230-6.
(8) Sparsa A, Bonnetblanc JM. Lithium. Ann Dermatol Venereol 2004;131:255-61.
(9) Rigopoulos D, Ioannides D, et al. Pimecrolimus cream 1% vs. betamethasone 17-valerate 0.1% cream in the treatment of seborrhoeic dermatitis. A randomized open-label clinical trial. Br J Dermatol 2004;151:1071-5.
(10) Freeman S, Howard A, et al. Efficacy, cutaneous tolerance and cosmetic acceptability of desonide 0.05% lotion (Desowen) versus vehicle in the short-term treatment of facial atopic or seborrhoeic dermatitis. Australas J Dermatol 2002;43:186-9.
(11) Saurat, JH, Lachapelle JM, et al. Dermatologie et infection sexuellement transmissibles. 5e édition. Paris: Masson, 2009;22:1039.