Себорейният дерматит е често срещано състояние, което засяга между 1 и 3% от френското население по време на юношеството и зрелостта. Най-често се среща на възраст между 18 и 40 години, като мъжете са много по-често засегнати от жените (на шест мъже, само една жена е с това състояние). Има три причини (или патофизиологични механизми) на заболяването, които понастоящем са добре известни. Идентифицирани са редица други фактори, които могат да утежнят или да предизвикат обостряне на себорейния дерматит, включително стрес, умора и преумора.
Съдържание
Сега знаем причините⁽¹⁾ за себореен дерматит, но учените не са съгласни относно тяхното хронологично развитие и как те са взаимосвързани. Идентифицирани са три фактора:
При хората със себореен дерматит, в областите с повече мастни жлези и с натрупване на излишък на себум, гъбичките от рода Malassezia са в състояние да се размножават необичайно.
Този вид гъбички присъстват естествено на повърхността на кожата и са част от кожния микробиом.
Когато се размножават прекомерно, предизвикват специфична възпалителна реакция, водеща до зачервяване и ускорено обновяване на клетките на гладката кожа и скалпа. Този еритем, придружен от малки сквами по повърхността на кожата, е характерен за себорейния дерматит.
Много външни и вътрешни фактори могат да утежнят заболяването или да предизвикат обостряне на себорейния дерматит:
o Климатични фактори: влажност, студ
o Изпотяване
o Прекомерно нанасяне на мазни вещества върху кожата
o Консумация на алкохол и тютюн
o Счита се, че диетата също играе роля в развитието на лезии(2)
o Стрес
o Индивидуални предразположения: затлъстяване, хиперхидроза и др.
o Хормоналните нарушения могат да повлияят себореята и да нарушат имунитета
o Епизоди на стрес и умора
o Други фактори Себорейният дерматит може да бъде причинен от стрес, който може да засегне всички органи, особено кожата, и да окаже влияние върху секрецията на себум, възпалението и имунитета.
Наблюдавани са случаи на себореен дерматит при пациенти, страдащи от имунна недостатъчност, като пациенти с ХИВ. Себореен дерматит често се наблюдава по време на диагностициране на ХИВ и обикновено изчезва веднага след започване на антиретровирусното лечение(2).
Себореен дерматит е наблюдаван и при пациенти, страдащи от болестта на Паркинсон, тъй като намаляването на нивата на допамин води до нарушаване на производството на себум и промяна в неговия състав.
Някои психиатрични заболявания също могат да провокират развитието на себореен дерматит.
Въпреки че, дефицити на определени субстанции, причинени от тези заболявания, могат да увеличат риска от развитие на себореен дерматит, това по никакъв начин не означава, че самият себореен дерматит предполага риск от развитие на сериозно заболяване. Всъщност хората с тези заболявания представляват само малка част от засегнатите от себореен дерматит, който се среща най-често при здрави хора(4).
(1) De Angelis YM, Gemmer CM, Kaczvinsky JR, Kenneally DC, Schwartz JR, Dawson TL. Three etiologic facets of dandruff and seborrheic dermatitis: Malassezia fungi, sebaceous lipids, and individual sensitivity. Journal of Investigative Dermatology Symposium Proceedings. (December 2005), Vol. 10, 3, pp. 295-297.
(2) 40. Szepietowski JC, Reich A, Wesołowska-Szepietowska E, Baran E. Quality of life in patients suffering from seborrheic dermatitis: influence of age, gender and education level. Mycoses. (2009), Vol. 52, 4, pp. 357-363.
(3) Bittencourt Sampaio ALS. Seborrheic dermatitis. Anais Brasileiros de Dermatologia. (nov/dec 2011), Vol. 86, 6.
(4) Gary W. Clark|Sara M. Pope|Khalid A. Jaboori, Diagnosis and Treatment of Seborrheic Dermatitis – American Family Physician, www.aafp.org (consulted on July 7, 2016)
